Кралицата на специалното кафе. Първата дама в света на кафето. Пионер. Легенда.
Ерна Кнутсен заслужено е наричана така. Световното признание към нейната роля за съвременния облик на кафе търговията се дължи на ярката й личност, вдъхновение и любов. Любов към кафето.
Тя се утвърждава като лидер в тази индустрия, който споделя собствената си история, за да вдъхнови и други да погледнат на кафето както го прави самата тя. Ерна винаги се е гордяла, че е първата жена в света на кафе търговията, била е страстен застъпник за жените в тази сфера, както и за изграждането на по-справедлива и приобщаваща търговия с кафе.
Историята на една необикновена жена
Родена през 1921 г. в град Бодо, над арктическия кръг в Норвегия, семейството на Ерна Кнутсен емигрира в Ню Йорк през 1926 г. Те бягат от икономическата криза в Северна Европа, но пристигат в Америка точно навреме за Голямата Депресия. Детството на Ерна преминава в Бруклин и Куинс. Семейството й е живяло сред италиански имигранти и никога не е виждало червен сос и дори ябълки, преди да дойде в Америка. Апетитните аромати на от кухните на техните съседи – италианци Ерна помни цял живот и завинаги се влюбва в италианската храна. Тя често се шегува, че вероятно това е причината и тримата й съпрузи да са италианци. Друг аромат, който Ерна пази от детството си, е този на прясно смляно кафе. Въпреки че семейството е бедно, майка й винаги е купувала хубаво кафе, защото са свикнали на това още в Норвегия.
Ерна Кнутсен започва трудовата си кариера ден след сватбата си, едва 18-годишна, като секретарка в банка. Въпреки че не е завършила гимназия, тя владее машинопис и стенография. Харесва работата си, но ненавижда отношението към жените на работното им място, с което се сблъсква по онова време. През 50-те години Ерна живее в Сан Франциско и отново е секретарка, този път в правна кантора.
През 1968 г. започва работа като секретарка на Берт Фулмър (от „Кафе Фулмърс“) в компанията B.C. Ireland – търговски посредници за кафе в Сан Франциско. Основани през 1885 г., първоначално са били вносители (или по-точно, „брокери на вносителите“) на подправки, тапиока, фъстъци, билки, ориз и всякакви ориенталски стоки.
Длъжността „изпълнителен асистент“ всъщност не е съществувала тогава, но уменията на Ерна я отвеждат отвъд всяка дефиниция за секретарка. Едно от задълженията й е да поддържа стоковите записи и да проследява кафето, когато пристига и заминава. С течение на времето Ерна осъзнава, че има възможност да продава малки количества кафе партиди, които не могат да напълнят цял контейнер, на малки кафе пекарни. Търговците на кафе са свикнали да отчитат продажбите си на контейнери и ги интересува да броят чували. И така, Ерна намира пазарна ниша за работа с по-малки пекарни, които започвали да се появяват на пазара, а някои са били там през цялото време.
За съжаление, сериозна пречка в усилията й е факта, че мъжете не са допускали жена в стаята за кафе дегустации. Дори не са й позволявали да наблюдава как мострите кафе се изпичат преди да се тестват. Веднъж, когато обмисляла закупуването на цял контейнер кафе Sumatra Mandheling, тя трябвало да чака затворена в кабинета, заедно с износителя, докато мъжете-дегустатори пекат кафе и подготвят проби. След като опитва кафето обаче, тя казва на шефа си, че може да продаде целия контейнер за един месец… и го прави. Sumatra Mandheling остава едно от любимите й кафета до края на живота й.
Но Ерна е упорита, и изглежда г-н Фулмър не е споделял предразсъдъците на другите мъже в офиса, защото през 1973 г. стъклената врата на стаята за дегустации се отваря за нея и тя получава място на масата. Тъй като добива опит и става професионален дегустатор (“coffee cupper”), нейната репутация сред малките кафе пекарни нараства.
Когато през 1973 г. Ерна заема мястото си на дегустационната маса, консумацията на кафе в Америка достига дъното. Американците тогава пият почти толкова разтворимо кафе, колкото и филтърно („шварц“), защото на практика напитката има същия вкус. Но „дребните търговци” в цялата страна скоро разпознават ценителите, които се интересуват от истински добро кафе и са готови да платят за него. В същото време за търговците е трудно да набавят кафето, което искат, в обемите, които могат да вземат. Ерна Кнутсен намира решението.
През 1974 г. е интервюирана за престижното издание “Tea & Coffee Trade Journal”. По време на интервюто, тя използва фразата „специалнo кафе“ („specialty coffee“), за да опише кафетата, които целенасочено търси, доставя и продава.
Терминът обаче придобива световна популярност едва през 1978 г., когато Ерна го използва в реч пред делегатите на международна конференция за кафе в Монтрьо, Швейцария. С тази фраза, тя обобщава следното: специфичните микроклимати и други географски условия, в които се отглеждат кафените зърна, им придават уникални вкусови профили, които от своя страна добавят стойност на кафето.
Фразата се превръща в етикет, но Ерна печели признание и ще бъде запомнена не толкова за измислянето на нов термин, или дори за проправянето на път за работещите жени. Колкото и да са важни тези неща, най-големият принос на Ерна може би ще остане нейното новаторство да работи с малки кафе пекарни или „дребната търговия“, както се е казвало тогава. Тя e е човекът, пръв осъзнал, че те имат различен бизнес модел от големите производители и са готови да платят повече за по-добро кафе. Техните клиенти също.
Ерна е обичала да казва, че дължи успеха си на това, че винаги се усмихва. Нейната радост от живота е била не просто заразителна, но и безспорно искрена.
Когато през 2014 г. интервюиращ я попитал дали е готова да се пенсионира, Ерна Кнутсен отговаря така, както само тя може:„Не, не. Аз съм само на 93.“
В памет на Ерна Кнутсен, 1921 – 2018 г.
