Любимата на милиони хора по цял свят кафе напитка с разпенено мляко има дълга и интересна история. Но преди да стигнем до днешния вид на капучиното, нека се върнем по-назад във времето – до момента, в който
на някой му е хрумнало да добави мляко към кафето си!
Този някой е бил датският посланик в Китай през далечната 1660 година. По време на посещението си в страната, Йохан Нойхов (Johan Nieuhof) забелязал, че местните аристократи и членове на династията Цин добавят малко мляко към традиционния чай. Може би посланикът не е обичал особено чай, но решил да последва примера им и да опита с мляко в кафето. Неговият експеримент бързо спечелил последователи при завръщането му в Европа. Вероятно това е бил начин за много хора да подсладят и омекотят вкуса на кафето, а по това време захарта е била по-трудно достъпна и скъпа от млякото.
Малко по-късно, през XVIII век, във виенските кафенета се сервира кафе с „шапка“ от бита сметана, подправки и какао на прах, за което има исторически сведения. Напитката се наричала:
„kapuziner“ , което означава капуцин – монах от ордена на Капуцините.
Именно те са вдъхновители на името, защото носят характерни кафяви роби с качулка (на немски: „kapuze“). Има твърдения, че монасите много харесвали кафе специалитетът с „качулка“ от сметана, и затова той е наречен на тях. Е, ние сме малко скептични, че смирените монаси са прекарвали времето си по виенските кафенета, но кой знае!
Пренасяме се в Италия, в края на XIX-ти век – има сведения от този период, че в кафенетата се е предлагала аналогична на виенската напитка с бита сметана, но поръсена с канела или настърган шоколад. Предполага се, че е пренесена от австрийците в Триест и други области, които са били част от Австро-Унгарската империя тогава.
През 30-те години на миналия век напитката се появява и в Милано, а името й вече се използва в италианският му вариант:
“cappuccino”, производно на думата „cappuccio“ – „качулка“.
Но истинската революция настъпва през 40-те, когато започва възходът на еспресото, каквото го познаваме днес. Благодарение на иновацията на Акиле Гаджа (Achille Gaggia), който добавя бутален лост с пружина към кафе машината, и успява да получи така характерния и изкусителен каймак на кафето (“crema”).
След Втората световна война, кафе машините в заведенията се усъвършенстват още, стават по-опростени и удобни за работа и вече е възможно разпенването на мляко. Баристите бързо модифицират виенския вариант на напитката и към еспресо кафето добавят по-ефирната и лека „шапка“ от млечна пяна. Капучиното, в съвременния си вариант, бързо става популярно и в континентална Европа и Англия. Едва през 1980г. завладява и САЩ.
Накратко казано:
Италианците не са измислили капучиното, но те го претворяват в това, което е днес. Именно тяхната интерпретация на напитката завладява света, и затова тя е известна с италианското си име.
И все пак, нека отдадем дължимото и на виенските кафенета: първоначалният вид на капучиното, със сметана и канела, съществува и до днес. Наричаме го „виенско кафе“.
